Библия — Нов завет [bg]

16. Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.

17. И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.

18. Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.

19. Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.

20. Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,

21. понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.

22. Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;

23. тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?

24. И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.

25. (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)

26. Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

27. а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.

28. Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

29. И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици

30. и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.

31. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.

32. Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.

33. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?

34. Те отговориха: то е потребно Господу.

35. И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.

36. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.

37. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,

38. като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!

39. И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

40. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.

41. И когато се приближи и видя града, заплака за него

42. и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,

43. понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,

44. и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.

45. И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,

46. и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

47. И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,

48. и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.